понеделник, 31 май 2010 г.
Морфология на страха
Всички обичаме детските приказките. И малките, и големите. Децата изживяват чрез тях несъзнаваното. Те са психологическа и интелектуална храна за тяхната възраст. Формират ценности, мироглед и помагат на детето да намери смисъла на живота си. Всичко това е прекрасно. Но какво ще кажете за познатия сюжет: родителите изостават децата си в гората поради бедност; те попадат на вещица или човекоядец, но с хитрост се спасяват; накрая се прибират вкъщи с една торба пари, задигната от някъде и всички са много щастливи?
Какво им внушаваме? Страх. Страх, че ще ги изоставим, ако нямаме достатъчно пари. Естественият стремеж на децата към емоционална сигурност намира своето материално превъплащение. И това е богатството. Ако искаш да те обичат и да не те изоставят, трябва да си достатъчно хитър, за да се сдобиеш с богатство. Така ценността се измества отвътре навън. Тя не е в това, което е човекът, а в неговото притежание.
И не само това. Общото внушение не е за безусловна любов, която по право се полага на всяко едно дете, а за условна такава. Светът не е сигурно и прекрасно място, където можеш да разгърнеш своите способности, а е пълен с опасности. В него могат да те изоставят, да бъдеш изяден, да бъдеш лишен от любовта на родителите си. Така детето, което и без това изпитва естествен страх от много неща вече има обяснение за тази емоция. В неговото подсъзнание е закодирана опасността и решението. Опасността е страхът от изоставяне. А решението е сдобиването с богатство.
Всичко това прекрасно обслужва консуматорското общество в което живеем. Подготвя децата ни за бъдещата конкуренция с която ще се сблъскат. Учи ги да си купуват любовта. И ако това искаме за тях, всичко е наред. Но ако вие сте от тези родители, които смятат, че не е важно какво притежаваш, а какъв човек си, внимавайте какво четете на децата си.
Какво им внушаваме? Страх. Страх, че ще ги изоставим, ако нямаме достатъчно пари. Естественият стремеж на децата към емоционална сигурност намира своето материално превъплащение. И това е богатството. Ако искаш да те обичат и да не те изоставят, трябва да си достатъчно хитър, за да се сдобиеш с богатство. Така ценността се измества отвътре навън. Тя не е в това, което е човекът, а в неговото притежание.
И не само това. Общото внушение не е за безусловна любов, която по право се полага на всяко едно дете, а за условна такава. Светът не е сигурно и прекрасно място, където можеш да разгърнеш своите способности, а е пълен с опасности. В него могат да те изоставят, да бъдеш изяден, да бъдеш лишен от любовта на родителите си. Така детето, което и без това изпитва естествен страх от много неща вече има обяснение за тази емоция. В неговото подсъзнание е закодирана опасността и решението. Опасността е страхът от изоставяне. А решението е сдобиването с богатство.
Всичко това прекрасно обслужва консуматорското общество в което живеем. Подготвя децата ни за бъдещата конкуренция с която ще се сблъскат. Учи ги да си купуват любовта. И ако това искаме за тях, всичко е наред. Но ако вие сте от тези родители, които смятат, че не е важно какво притежаваш, а какъв човек си, внимавайте какво четете на децата си.
понеделник, 24 май 2010 г.
Кой обича дръгливото куче
От дете обичам да наблюдавам непознати хора. Да си представям живота им, мислите им, какво казват в момента, как се чувстват. Правя го незабелязано, разсеяно, все едно не присъствам.
Тази сутрин една възрастна жена, с голямо старание, буташе задника на едно проскубано, мръсно и болно куче, в старанието си да го накара да стане и да я последва. Загледах я в очакване да видя клошарка, точно толково раздърпана, колкото нещастното псе. Нали хората казват, че кучето прилича на стопанина си. Жената беше спретната и чиста, с интелигентно лице. Веднага съзрях конфликт. Тази жена е отчаяна и самотна. Навярно изоставена от децата и близките си хора. Единственият й спътник в живота е това куче.
Не, айде пак отначало. Някой беше казал, че който обича животните, не обича хората. Тя не може да обича друго човешко същество. Разминала се е с любовта, няма деца. Дори не говори с родния си брат, заради наследството оставено от покойните й родители преди петдесет години.
Клишета. Предразсъдъци. Рамки. Ролеви модели. Това е образованието, което ни насажда нашето общество. Затова и мислите ни са такива. Човек не може да обича просто така. Било то човек, животно или растение. Обичаме другия заради кариерата му, красотата му, умът му, добротата му. Но никога заради провала му, грозотата му, глупостта му, лошотията му. Истината е, че постоянно търсим извинение, за да не обичаме. Защото любовта е любов само ако се практикува.
Жената се оглежда притеснено, но изчаква кучето да я настигне. Явно не съм първата, която е озадачена от нейната привързаност към дръгливото куче. И със сигурност няма да съм последната. Поне докато човек не започне да приема любовта без предразсъдъци.
Тази сутрин една възрастна жена, с голямо старание, буташе задника на едно проскубано, мръсно и болно куче, в старанието си да го накара да стане и да я последва. Загледах я в очакване да видя клошарка, точно толково раздърпана, колкото нещастното псе. Нали хората казват, че кучето прилича на стопанина си. Жената беше спретната и чиста, с интелигентно лице. Веднага съзрях конфликт. Тази жена е отчаяна и самотна. Навярно изоставена от децата и близките си хора. Единственият й спътник в живота е това куче.
Не, айде пак отначало. Някой беше казал, че който обича животните, не обича хората. Тя не може да обича друго човешко същество. Разминала се е с любовта, няма деца. Дори не говори с родния си брат, заради наследството оставено от покойните й родители преди петдесет години.
Клишета. Предразсъдъци. Рамки. Ролеви модели. Това е образованието, което ни насажда нашето общество. Затова и мислите ни са такива. Човек не може да обича просто така. Било то човек, животно или растение. Обичаме другия заради кариерата му, красотата му, умът му, добротата му. Но никога заради провала му, грозотата му, глупостта му, лошотията му. Истината е, че постоянно търсим извинение, за да не обичаме. Защото любовта е любов само ако се практикува.
Жената се оглежда притеснено, но изчаква кучето да я настигне. Явно не съм първата, която е озадачена от нейната привързаност към дръгливото куче. И със сигурност няма да съм последната. Поне докато човек не започне да приема любовта без предразсъдъци.
събота, 22 май 2010 г.
Характер
Небрежна ходя, някак, по света.
И вятърът праволинеен ми изглежда тесен.
В живота лекомислен, но нелесен,
изглежда, съм дошла със не една душа.
Но някак, все не ми остава време,
да сложа ред, макар за малко, в тях,
да знам поне,
преди да тръгна, дявол да го вземе,
коя съм взела от вкъщи, сутринта.
Небрежна ходя, някак, по света,
- перо от птица, хранещо се с вятър.
Светът около мен се е провлякъл
- свит свят на охлюв, бръснат всеки ден.
За него, знам, не съм добре скроена.
Не вярвам, ни на агънца в христови ясли,
ни на светци помазани със козметичен крем.
Фасонът им на мними тревопасни,
плоди съмнения: Под розовия тен
с каква ли перушина са обрасли?
И вятърът праволинеен ми изглежда тесен.
В живота лекомислен, но нелесен,
изглежда, съм дошла със не една душа.
Но някак, все не ми остава време,
да сложа ред, макар за малко, в тях,
да знам поне,
преди да тръгна, дявол да го вземе,
коя съм взела от вкъщи, сутринта.
Небрежна ходя, някак, по света,
- перо от птица, хранещо се с вятър.
Светът около мен се е провлякъл
- свит свят на охлюв, бръснат всеки ден.
За него, знам, не съм добре скроена.
Не вярвам, ни на агънца в христови ясли,
ни на светци помазани със козметичен крем.
Фасонът им на мними тревопасни,
плоди съмнения: Под розовия тен
с каква ли перушина са обрасли?
Абонамент за:
Публикации (Atom)