Характер

Небрежна ходя, някак, по света.
И вятърът праволинеен ми изглежда тесен.
В живота лекомислен, но нелесен,
изглежда, съм дошла със не една душа.
Но някак, все не ми остава време,
да сложа ред, макар за малко, в тях,
да знам поне,
преди да тръгна, дявол да го вземе,
коя съм взела от вкъщи, сутринта.

Небрежна ходя, някак, по света,
- перо от птица, хранещо се с вятър.
Светът около мен се е провлякъл
- свит свят на охлюв, бръснат всеки ден.
За него, знам, не съм добре скроена.
Не вярвам, ни на агънца в христови ясли,
ни на светци помазани със козметичен крем.
Фасонът им на мними тревопасни,
плоди съмнения: Под розовия тен
с каква ли перушина са обрасли?