Морфология на страха

Всички обичаме детските приказките. И малките, и големите. Децата изживяват чрез тях несъзнаваното. Те са психологическа и интелектуална храна за тяхната възраст. Формират ценности, мироглед и помагат на детето да намери смисъла на живота си. Всичко това е прекрасно. Но какво ще кажете за познатия сюжет: родителите изостават децата си в гората поради бедност; те попадат на вещица или човекоядец, но с хитрост се спасяват; накрая се прибират вкъщи с една торба пари, задигната от някъде и всички са много щастливи?

Какво им внушаваме? Страх. Страх, че ще ги изоставим, ако нямаме достатъчно пари. Естественият стремеж на децата към емоционална сигурност намира своето материално превъплащение. И това е богатството. Ако искаш да те обичат и да не те изоставят, трябва да си достатъчно хитър, за да се сдобиеш с богатство. Така ценността се измества отвътре навън. Тя не е в това, което е човекът, а в неговото притежание.

И не само това. Общото внушение не е за безусловна любов, която по право се полага на всяко едно дете, а за условна такава. Светът не е сигурно и прекрасно място, където можеш да разгърнеш своите способности, а е пълен с опасности. В него могат да те изоставят, да бъдеш изяден, да бъдеш лишен от любовта на родителите си. Така детето, което и без това изпитва естествен страх от много неща вече има обяснение за тази емоция. В неговото подсъзнание е закодирана опасността и решението. Опасността е страхът от изоставяне. А решението е сдобиването с богатство.

Всичко това прекрасно обслужва консуматорското общество в което живеем. Подготвя децата ни за бъдещата конкуренция с която ще се сблъскат. Учи ги да си купуват любовта. И ако това искаме за тях, всичко е наред. Но ако вие сте от тези родители, които смятат, че не е важно какво притежаваш, а какъв човек си, внимавайте какво четете на децата си.