Рулетката все още се върти,
прелитат покрай топчето числата:
червени, черни, сини от мечти...
и нулата зелена на земята.
Когато спре, застиват в миг и те,
но тръгват пак до пояса зарити
в звездите от безкрайното небе
полепнали по земните магнити.
В ръката ми безславно се топят
жетоните на свършващата вечер.
Звездите си остават всеки път,
но някак си блестят все по-далече...
неделя, 28 ноември 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар